някъде
в невидим план
пораствам
като се смалявам
единственото
което притежавам
е благодарност
причините за нея
са безбройни
често – колоритни
и обагрят всичко
а всяко вдишване
е всъщност повод
за признателност
сърцето ми е зеблено чувалче
което съществуването пълни
и препълва с обич
докато се свеждам
искам да съм малка
за да направя място
на огромната ми благодарност
–––––––––
