записките ми от лятото
са кратки
са кратки
и подскачат като жабитее
в градината
оглеждат се
оставят междуредия
за фибите
с които съм защипала
от слънчевите кичури
сред моите коси
в градината
оглеждат се
оставят междуредия
за фибите
с които съм защипала
от слънчевите кичури
сред моите коси
записките ми от лятото
са топли
като камъните
в двора
и всяка вечер чакат
някакви светулки
които могат да четат
възторга
и да го разказват
после
бавно
на храстите
или да го мълчат
записките ми от лятото
събират
своята изменчивост
скъпернически
и после я броят
безкрайно
а стигнат ли
безкрайно и едно
започват отначало
––-
