вечността
продължаваше разточително
някога
растеше растеше
и се разхождаше
с бавна походка и шапка
по тротоарите
сред полетата
и навсякъде
сякаш всички часовници
имаха някакъв таен заговор
и подобно с два шиша
а всъщност – стрелките си
изплитаха дните ми
толкова дълги
че стигаха
чак до фотьойла
за нищонеправене
вечността беше хубава
и обширна
същински салон
и побираше
всички възможни възможности
примерно
да съм влюбена
в нещо и някой
да тичам
да се лъжа с красиви лъжи
които
странно
се превръщаха в истини
да тръгвам
да пристигам
без разписания
да се губя
до безразличие
че няма да се намеря
/следва пауза/
неусетно в началото
и постепенно нататък
вечността започна
да се смалява смалява
и вече е също
като силуета на птица
високо в небето
а от всички възможни възможности
на вечността отлетяла
най-много ми липсва
оная
която ме водеше
до фотьойла за нищонеправене
––––––-
