“… бяха се измъкнали от мрежите на света…”
Сеферис
Спасихме се.
В зеленото непостоянство на минутите.
В онази привечер –
когато безпричинно заваля.
Когато от прозореца –
дъждът приличаше на мрежа.
И капките настойчиво
повтаряха,
повтаряха –
че идваме на този свят –
единствено за диалога:
– Ти си!
– Ти също си!
–––-
