когато си светъл сред сиви хора

не им показвай своята усмивка
ще ги нараниш дълбоко
толкова са неуморни
да търсят някакви виновници
за сивата мъгла в живота

не им посочвай прошката като спасение

за тях е непознато
щастието безпричинно
и щастието на което изворът е всичко дребно
и безплатно

не можеш да ги промениш дори през лятото

сега е зима
а зимата е неудобна за утешения

не говори за печката и топлото
за супата от трите моркова
и за деня напълнен като чушка със спокойствие

не можеш нищичко да сториш
освен единствено
да ги излъжеш
че и ти си имаш мрачни облаци
и обвиняваш „еди кой” за тях

тогава чак ще ги усмихнеш
но лъжата ти ще просъществува много кратко –

след малко ще открият блясък в твоя мрак