Тя е зряла —
в кафявия цвят на неделята.
Пие сок
от керамична чаша.
Няма музика.
Слуша шума на тополата.
Тя е зряла —
на стола,
до кривата масичка.
А покривката е зелена —
като трева.
Като копчето —
което намери случайно
на пода.
И го прибра —
в кутията с другите копчета.
Тя е зряла —
под тънката мрежа
на въздуха.
Тя е толкова зряла —
вече може да се откъсне
от стола,
от сока —
в керамична чаша.
И да иде —
при него.
Той е зрял.
И е в другата стая.
Вече може да се откъсне —
от своите вестници.
И да тръгнат —
в кафявия цвят на неделята.
За да тупнат
на някоя пейка —
като лешници.
––