Поръчах си железните обувки
И очаквам да ги изковат до петък.
Стягам се.
Ще взема песента,
която ме разказва криволичещо.
Цигарите и цигарето.
И кафето.
И ластъчетата
за двата кичура,
които връзвам във косите си.
И очилата,
нанизани сред синьото герданче.
И гребена червен.
Свещта.
Червилото.
Парфюма.
Чашката нащърбена с чинийката.
Любимата лъжичка.
Химикалката за стихове.
И химикалката за делничните грижи.
И огледалото.
Пиличката за нокти.
Роклята,
с която по мене се обръща вятъра.
До петък имам толкова задачи.
Паникьосвам се.
А трябва да потегля в събота.
Допускам,
че дълбоко в мен е манастирът.
Защото всеки има своя манастир.
И точно моя трябва да открия.
–––––––––––
