привечер пия дълбок чай
на дъното му лежи тишината
която разказва
притчи и приказки
унасям се и отивам
в светове които ги няма наяве
но пък сюжетите са така ярки
така човешки
и разпознавам в тях
себе си и други хора
мяркат се грешки и поуки
усмивки и сълзи
обич и обратното на обич
и почти всичко от живота
наистина е дълбок чая
който пия привечер
и допускам че именно той превръща
най-обикновената порцеланова чаша
в приказен кладенец
––––––––-
