улици
стъпки
косата ми
която отрязах
подскачам
неотложно
птиците се завръщат
търся някакво име за слънцето
и за петте кокошки
които ще имам
време е да събирам сламки
гнездото ще бъде хубаво
като чаша за мляко
там
на най-високия клон на живота ми
улици
стъпки
бързам
излизам
от софия
от всичко
от всичко познато
стискам връзката ключове
ще ги хвърля
в най-дълбокия вир
на реката Рибине
при която отивам
на левия бряг
са натрупани сламките
а на десния
е дървото на живота
––––––-
