едно малко маково поле

 

някакъв петел рано рано
реже тишината
на равни трупчета

 и ги подрежда под навеса
на един купес облак

въздухът е хрупкав

опияняващо мирише на чубрица

с първия слънчев лъч отключвам
катинарчето на възторга
в своя поглед
и виждам едно малко маково поле
сред дворa

къщата е селска
и е обута с цървули от свинска кожа

ризата й е памучна

седи на трикрако столче
на хълма
поскърцва своя чекрък
и добавя към селото съвършенство

 

––––

Вашият коментар