Толкова разбридани изречения
и неразвързани мълчания.
Навсякъде се търкалят
откъснати копчета на проблеми,
които кой знае кога ще зашия.
Стъпките ми са като начупена линия.
А вечерта е дрипава като шушон.
Спомням си спокойните шишове на баба.
И къде е баба –
да ми наплете вечерта?
Пия най-късното си кафе,
а светлината от лампата –
потапя погледа си
в чашата с двойна доза.
А отгоре на всичко –
някой звъни на вратата.
Ще ми събуди обувките –
сладко спят във антрето.
–––
