На Юлиана Радулова
днес си порязах ръката
а беше толкова съвършен следобедът
оставих синята чашка с кафето
една песен която слушах
за осми път
забравих телефонът
който щеше да звънне
в четири часа
за да чуя любимата си притча
за истината и лъжата
нищо че я зная наизуст
сред цялото това съвършенство
си порязах ръката
и хукнах за медицинска помощ
завършекът се оказа неперфектен
когато ме промиваха и превързваха
така се натъжих –
очаквах че от раната ми
ще капят стихотворения
а от нея изтичаше обикновена кръв
––––––––
