моментите които удължавам в часове
са сини
като истините
и не знам защо
те боядисват атмосферата
наоколо
и става толкова спокойно
толкова спокойно
че ми се струва
че ако се погледна в огледалото
ще видя сфинкс
моментите които удължавам в часове
се случват
когато успея да изхвърля през прозореца
наивните си мисли
и ми останат още по-наивните въпроси
които нямат отговори
тогава виждам
че не виждам нищо
дочувам
че не чувам нищо
и ми допада
синьото безмълвие
на всичките моментите
които удължавам в часове
за да избягам от реалността
когато тя не ми харесва
–––––––––-