не се обръщам назад
няма нищо подире ми
никакво светло или тъмно бъдеще
не ме засяга
днес реката
е сребърно шалче
и огрява пейзажа
а мостът
е столът на времето –
което понякога спира
и сяда
за да се възхити
на спокойствието
падат листа от високите тополи
и от брезите
така върховете им
най-сетне достигат земята
светът пред очите ми се смирява
гледам го с погледа
на една неотменна последователка
––––––––––-
