Цял ден си мисля за онова село –
само с един жител.
Представям си
кръчма,
кладенец,
църква в центъра,
училище,
и цех за шиене на терлици.
Как слънцето –
единствено, и свободно
слиза от синьото на небето
при този един жител.
И сигурно си говорят горещо
за реколтата, и за времето.
А тук, при мене –
в тоя едномилионен град
слънцето все е заето
със бизнес-срещи.
–––
