мъглата е плътна като камък
който е затиснал деня
опитвам се да го повдигна
напразно
сгушвам се при сивотата
като в одеяло
цигарата ми пуши
като ароматна пръчица
от източния ъгъл
на пространството
изгрява безпричинна лекота
внезапно забелязвам
че мъглата не е само камък
в нея има четвърт светлина
–––––––––
