не съм писала на бети файон
цяла вечност
цяла вечност
отдавна искам да й кажа
че въздухът ми е напълно достатъчен
най-сетне успях да смъкна всичките си книги в мазето
и ако трябва да пиша поезия
ще установя
че думите са ме забравили
като чанта
на някакъв перон
покрай който отдавна не минават влакове
иначе искам бети файон да е добре
притичвайки
от своите минуси към своите плюсове
виждам я да се усмихва красиво и широко
въпреки
всичкото което се случва наоколо
днес
най-сетне сядам да й пиша
че се чувствам ужасно неудобно
в своята цялостност
заради незавършеността на мария вирхов
––––