все повече и повече се превръщам
в човека
който бях
преди да позволя на света
да ми издърпа
вълшебното килимче
което с лекота ме издигаше
нагоре над нещата
завърнах се при моя извор
и песента
която се смесва с въздуха
и с кукуригането на петлите
обикновено е и ясно
и вече знам
защо позволих на света
да ми вземе вълшебното килимче –
не ми е необходимо
самият свят е магична безкрайност
и вече мога
с всяка стъпка по нея
да се издигам високо над нещата
които не са вълшебни
––––––––
