и занапред

ето ме в полунощ

сред тишината
която диша
спокойна
прозрачна
мека
като пашкул
в който се сгушвам
и си казвам
„цени мига“
многократно
с ултимативен тон

и занапред
„цени мига“
да застава
като неотменен печат
към всичко добро

–––––––