тишината извира от левия ъгъл на стаята
дочувам я как бълбука
и се стича свободно
в пространството
но и в същото време
е готова да се отръпне
при поява на глас
или музика
има два вида хора
оцеляващи и живеещи
и какво от това
тишината е толкова хубава
няма никой наблизо
има нищо
сред което седя
а до мен се извива дима на цигарата
който е друг вид тишина
и извира от десния ъгъл на стаята
––––––––