часовете са бавни
като реката
като реката
която минава
накрая на двора
и мога да седна
на брега
на следобеда
върху тревата зелена
бих могла да послушам
тишината
която подобно
платно на художник
позволява
да я рисуват
птичи песни
и тропот
от конски каручки
часовете са бавни
и мога да бъда притихнала
колкото искам
на брега на следобеда
който също минава
като реката
и продължава
нататък
нататък
в оная обратна посока
на посоката
към която
съм отправила поглед
–––