отдавна не работя на длъжността
„поддръжка величието на другите“
не им се кланям вече
но също не оспорвам тяхната значимост
минавам през живота
най-обикновено
и още по-обикновено се изправих
когато ми се случва
да се срещам с отбрани хора
ми става неудобно
и не че ме засенчват
а затова че се въвличам
в подобни странни сцени
и някой в мен се смее
наскрито гръмогласно
и никак не разбира човешките величия
оставам отстранена
с изхарчени признания
отдъхвам облекчено
не превъзхождам никого
но никой и не извисявам
а ако някой път ми се прииска
да възвеличая някого
избраникът естествено ще бъде само въздуха
––––––––––-
