просто си взех шапката
и се отдалечих
от всичко и всички
можех даже без шапка
бързах
към способностите на думите
да правят свят
също като купчина тухли
сред времето
и пространството
съграждах
стени
прозорци
покрив
тишина
топлина
обич
музика
и седнах
да изпуша живота си
опияняващите му съставки
димят
и се реят
от чашката на малката лула
която си издялах
от въздух
––––––––––––-
