това е най-дъждовната ми рокля
и закачалката
която я облича
се усмихва съучастнически
от най-дъждовната ми рокля
падат капки –
които са на капки
и капките на капките –
отново са на капки
и сигурно се подразбира
че роклята отцежда –
най-лекомисленото ми присъствие
във лятото
на тридесети юли
когато дълго се разхождах под дъжда
прибирам роклята
във гардероба
и знам че някъде през януари
пак ще ми потрябва
но вече като доказателство
за съществуване на лятото и на дъжда
–––––––
