зелената ми запалка
дава жълто огънче на цигарата
която гори бавно
тишината тиктака като часовник
който отмерва безвремието
потапям се в нищото
няма никакво битие
няма движение
оставам там няколко мига
после се връщам
в реалността
на деня
обикновен
като ябълка
––––-
