когато прочетох
че „всичко което съществува
има право да съществува“
се замислих
и ми стана неловко
видях се в ролята на съдника
с една много смешна везна
на която съизмервах
идеала ми за хората и света
с реалните хора и света
затова запалих камината
и когато пламъкът се засили
хвърлих в нея
тогата си на съдията
ръцете ми се стоплиха
очите ми се стоплиха
сърцето ми се стопли
но не от горещината на дървесината
а от огъня на истината
че „всичко което съществува
има право да съществува“
и това е всъщност е любовта
––––––––-
