На Вера Балева
Тази твоя ръка върху камъка цъфти като еделвайс.
Листенцата му – скрити в пролуките –
не се боят от тишината.
Светят и се протягат към ръбчетата на небето –
не се боят от пустинята.
Спри се, бледо слънце.
Юлиана Ганчева Радулова
много време ми трябваше
за да разбера коя съм
със сигурност
знаех че съм растение
усещах своите корени
полюшвах стебълце и връхче
нетърпелива да се саморазкрия
затова се търсех в глухарчето
припознавах се в невена
допусках даже че съм нарцис
когато разбрах че съм еделвайс
въздъхнах облекчено:
приех слънчевите лъчи лично
загърбих неудобствата
и просто цъфнах върху скалата
преклонена
пред способността й
да се превръща в почва
––––––
