когато разговарям
с охлювите
е зелено –
повече от обичайното
и охлювите ме изслушват
толкова вежливо
любящо разлюляват
своите хоботчета
в градината
е пълно със спокойствие
а гласовете ни са меки –
като въздуха
във който думите на охлювите
се смесват
с моите
разказвам им
за къщата –
която нося
вътре –
в себе си
а охлювите
се объркват
и ме питат
дали не съм я глътнала –
защото къщите са винаги отвънка
–––
