следобедът ми носи лекота
а тя е стълба
по която се изкачвам
и заставам над нещата
въпросите
които си задавам непрекъснато
не чакат моя отговор
забравих от къде пристигнах
и трябва да изхвърля пътния си куфар
нарочно го оставих до вратата
отново слушам песента
която винаги си пускам силно
дори когато не звучи я чувам
тя мигновено ме изправя
ако се подхлъзвам
или участвам в някой неуместен кадър
от филма на живота
когато следобедът си тръгне
заедно със лекотата
във вид на стълба
няма как да сляза
така че ще остана още
и дано за дълго – горе над нещата
–––––––
