когато има буря
и електричеството спре
за цяла нощ
и се намирам в село
което е незнайно –
сред стогодишна къща
съставена от тухли пръстени
изпечени на слънце
тогава точно започвам да чета
„Книга на безпокойството“
на Фернандо Песоа
до восъчните силуети
на седем свещи
които се смаляват
смирено
и тържествено
––––––––
