котката гали с меката си козина въздуха
играе си със слънчево петно
по улицата минава животът
във вид на магарешка каручка
натоварена с грижи
птиците пълнят раниците си
с кураж
стягат се за отлитане
на небето няколко облачета се скитат
сядам сред пейзажа
гледам
към пътеката
стълбите
къщата
пространството наблизо и надалеч
и притихвам
като парче от керемида
––––––––-
