помня спасяването на книгата
„Непосилната лекота на битието”
която тракаше страници от студ
в един кашон —
на ъгъла на университета
беше 14 декември, 14 часа,
при температура на въздуха
минус 14 градуса
романът на Кундера
се вмъкна в огромната ми чанта
като в къща която е наследил
а някъде вечерта —
го преместих в шкафа
с книгите за препрочит
до „Няма място. Никъде.”на Криста Волф
––––
