в неделята
сантиментално си разказвам приказката за щастливия
на двора
при дърветата
които са принудени да се покланят
от вятъра
и техните поклони са отправени
към цветовете на септември
който е дошъл
да вземе лятото
дали съм срещала щастливия
и съществува ли
покоя
в който пожелаваш само наличните си притежания
когато съм без риза
означава ли че съм щастлива
неделя е
на двора и върху тревата
с множество възможни отговора на двата ми въпроса
безгрижно си играе котето
––––––––-
