Неделята е кафява като песента,
която един много кафяв глас
пее кафяво.
И китарата е кафява.
Барабаните са кафяви.
От прозореца
навлиза кафяв вятър.
Забелязвам,
че мисля в кафяво.
И говоря в кафяво.
Неделята е кафява.
Кафява е.
Но как да си обясня обратното —
че кафявото от своя страна
не е неделя?
––––
