есента отново се опитва да излъже
че ще трае
повече от предопределеното й време
щяла да остане
да живее на стълбите към къщата
за да си говорим двете
и плетем от пухени измислици
пуловери
а аз допускам
че е редно да й кажа
за строгото присъствие на края
който в граматиката
се бележи с точка
и е ясен
а понякога е повече от съживителен
есента премигва
неестествено оранжева
и естествено наивна
подхвърля
орехи из двора
и отново се опитва да излъже
че ще трае
повече от предопределеното й време
разбира се че няма да й кажа за края
който идва
но мога ли да бъда сигурна
възможно е да бъде вярно
че есента наистина остава
например в спомен
–––––––––
