тя обича зелените влакове
които заминават нанякъде
и се връщат
много често си представя
купето
в което седи той
и чете вестник
тя го изпраща
и посреща
понякога пият кафе на гарата
в пластмасови чашки
без захар
неговото кафе е дълго
като пътя към вкъщи
нейното е късо
като вечерта
когато в пералнята се завъртат
шесте му ризи
той работи шест дни
и един ден почива
тя обича зелените влакове
които заминават нанякъде
и се връщат
той не знае
че е голяма й любов
но това няма никакво значение
тя знае
––––
