пътуването й беше продължително
даже не знаеше че пътува
пейзажите и хората
се сменяха непрекъснато
сезоните идваха и си отиваха
светът съществуваше
едновременно постоянен и различен
понякога й изглеждаше реален
друг път го виждаше приказен
пътуването й беше продължително
даже не знаеше че пътува
докато не слезе
на някаква спирка
с име „начална“
тръгна по тротоара в дясно
на някакъв голям булевард
в който реши да се загуби
за втори път
защото вече беше изгубена
в питането:
колко още ще надценява пътя
за сметка на пристигането
само ако пристигне и се спре някъде
може да присъства
––––