с цялото си състрадание
се отдръпвам
все по-далеч
от хорския шум
с твърде много желания
съответно и с толкова болка
все по-далеч
все по-далеч
невъзможно е да спася никой и нищо
опитвах
празнотата е пълна
тишината утихва
някъде в крайчеца на пейзажа
отсреща
стъпва в жълти обувки залеза
а чертата на хоризонта
най-сетне се движи –
зачертава
всичко човешко
подчертава
всичко божествено
все по-далеч
все по-далеч
и си мисля:
може би хората могат да са щастливи
но по някакви свои причини
не искат
––––––––
