мисля си
че безпристрастния изгрев на залеза
преподава неутралност
и че тишината е мъдра –
позволява да я пропъждат
без да се самоотрича
до мен си играят
котка и куче
и съм тук
на някаква жизнена площ
с размерите на конфета
свечерява се бавно
от малкото столче
на което седя
наблюдавам големия свят
чудат постоянно
за да го проуча –
всеки нов ден си сменям очите
––––––-
