От светлината беше.
Падаше несвързано –
подобно на любовно обяснение.
А масата ми – там на ъгъла.
И моето кафе бе кадифено езеро,
което боядисваше очите ми –
в кафяво.
От светлината беше.
Тя ме правеше единствената.
И минавах после по улицата.
И жълтите павета се превръщаха –
във четвъртити слънчеви лъчи.
––––-
