Вмъквам се в тълпата.
И ми се струва,
че баща ми –
за кой ли път ме е изгубил
и ще ме намери после.
И гледам най-червените домати,
които се продават,
и хората, които си купуват
най-червените домати.
И ягодите също са червени,
и хората, които си купуват ягоди –
почервеняват.
И мога да остана много дълго.
До свечеряване,
когато продавачите ще тръгнат.
И сергиите им ще станат празни –
като кутийките от акварели.
Страхувам се обаче,
че този път баща ми –
няма да се върне
и да ме намери.
–––
