Пейзажът се изкъпа.
Преди час.
Допускам –
че очаква някого.
Седи на пейката.
И се олежда в локвата –
която носи винаги
в джоба си.
Измъква снопче вятър
и разресва –
клоните
на всичките тополи.
И тревите.
А вечерта –
досущ като любима –
върви отсреща.
Бавно.
Бавно.
Бавно.
Пейзажът се изправя.
Нетърпеливо.
А къщите се кланят.
И си свалят покривите.
––––-
