новата песен в която скачам
е много по-дълбока
отколкото старата
дъното й е особено
цялото е осеяно от влюбените стъпки
на някакви вечери
които са се скитали
из огромния град
новата песен
в която скачам
е с плътни звуци и глас
който ме разхожда
като в музей на съвременното изкуство
в него са изложили
на стената
любовта
без рамка
и тя се стича
подобно на разтопен восък
всъщност всяка любов е свещ
ще си призная
че мъничко се страхувам
от това
че новата песен
в която скачам
утре
все пак ще се превърне
в една стара песен
–––
