най-горният пласт на небесата
е павиран с любимите ми цветове – синьо и зелено
от лявата страна на светлината
е кафенето
в което обичам да се срещам с гълъби врабчета и котки
споделям с тях пълния пакет който получих от живота
пакетът съдържа въздух
опитвам се да се въздържам пред пейзажите
и красотата
възторзите ме карат да им се прекланям
правя го
не помня никакви особени събития
наоколо се мяркат отминали моменти
и ми се струва че съм преживяла всичко
включително и най-голямата любов
която откопчавах дълго
и знаех че събличам най-скъпото палто
така научих
че ръцете пълни с обич всъщност са палта
в момента се опитвам да забравя своя опит
изглежда неуместен и сладникав
по свечеряване се скитам без очаквания –
реално като жител на земята
нереално като емигрант в най-горния пласт на небесата
––––––
