точно това е онова кафене
където всеки четвъртък
трябваше да се чакам
някъде към 16 часа
следобед
масичката до витрината
гледа непрестанно
към улицата
по която не минавам
отдавна
сигурна съм
че барманката ме е забравила
ако е същата барманка
винаги ме гледаше съучастнически
правеше хубаво кафе
в зелени чашки
седях в това заведение
спокойна
изключвах телефона
с усещането
че най-после се намирам
на пристанище
и нито ще заминавам
нито съм пристигнала
точно това е онова кафене
където всеки четвъртък
трябваше да се чакам
някъде към 16 часа
следобед
преди четири години
–––––––––––-
