светът в това далечно село е незнаен
незнайна е и къщата и двора
където идва често
за да види
че съществуващото просто съществува
и да си припомни:
дърветата не де делят
на честни и нечестни
котките не са добри или пък лоши
гущерчетата не се класифицират
като открити и прикрити
птиците не са бездарни или даровити
вятърът не е сърдит или усмихнат
дъждът не е виновен нито е невинен
самият той
когато е сред двора
не може да се впише във пейзажа
понеже продължава да се пита
какъв е точно –
грешник или праведник
светът в това далечно село е незнаен
и съществуващото просто съществува
въпросът му – какъв е точно
на този фон изглежда неуместен
––––––
