Много по-лесно ми е да я измисля.
Тя е изходът от самата мен.
И може би вход за някъде.
Тя е всичко – което не съм.
И което ми харесва.
Особено името й.
Често и честно съжалявам,
че не се казвам Христина –
без да имам някакво обяснение.
Христина не се страхува от нищо.
Например:
Да носи светлозелена жилетка от 2 лв.
Прилича й на поле;
Пола от 1 лв –
която се спуска ужасно царствено;
И гуменки от дънков плат за 0.70 ст –
купени на килограм;
Гривните й обаче са безплатни –
лично производство от мъниста и копчета;
А чантата й подари една приятелка.
Преди години.
Но Христина се привързва към чанти;
И не се бои да си признае,
че има комплекс за малоценност.
Както и комплект
от 12 големи, 12 средни
и 12 малки разочарования.
Досущ – колкото приборите за хранене за гости.
Много по лесно ми е да я измисля.
Тя е изходът от самата мен.
И може би вход за някъде.
Около Христина въздухът е чист.
При вдишване.
Както сред вишнева градина –
която ще описвам по-нататък.
Но засега толкова.
–––
