обичаше
да говори с пейзажите
за времето и живота
гласът на петела
от съседната къща
му напомняше
с бащина нотка
да вдишва въздуха
по-пълно и по-дълбоко
следобед
кокошките кряскаха ярко
но всъщност го питаха
дали си е снесъл радост
черницата
в края на двора
му даваше своята сянка
точно там го очакваше
най-мълчаливото столче
където посрещаше
залеза
а залезът беше величествен
и слънцето
малко преди да си си скрие лъчите
разкриваше своята тайна –
нещата на този свят съответстват
на това как ги виждат очите
––––––
