този пейзаж не е на Наталия
той е на град София
а тя живее в София случайно
използва жълтите й павета понякога
за да отиде на църква
особено когато е Коледа

а днес е Коледа

тя си обува кубинките и бърза –
защото иска да запали сто свещи
в „Александър Невски“
за живите –
мъртви няма

после ще премине обратно
през пейзажа –
който не е нейният пейзаж
но това е толкова маловажно
пред възможността
да върви с кубинките по паважа

а когато стигне до вкъщи
(28-ми апартамент седми етаж
от случайната София)
ще отвори подаръка под елхата –
картина от неизвестен наивист
която съдържа точно нейния пейзаж:

едно село с червена къща в средата
а в къщата – тя самата

 

ПРИ НАЙ-НЕВЗРАЧНИЯ ОТ ВСИЧКИ ХРАСТИ

 

 

Калуд ще продължи към хълма
понякога ще се обръща
ще се спира –
при купчина тревички

ще пуши най-продължителните си цигари
ако е зима
след изкачването му нагоре –
преспите ще са на точки

ще бъде бавно времето
а той ще пусне за да си починат –
въпросите
и думите ще бъдат във годишен отпуск
илюзиите
и всичките съставки на гласа му

Калуд ще продължи към хълма
и ще стигне –
при най-невзрачния от всички храсти

ще смъкне раницата си
ще седне
и ще покани облака наблизо –
да си вземе ябълка

ще се забрави там за много дълго
и после ще започне да се търси

 

НАТАЛИЯ ПОЗНАВА КАЛУД ЗАЩОТО ВЯРВА В КНИГИТЕ

 

 

Наталия познава Калуд
от книгата „Времето на героя“
на Васил Попов

и много често си мисли –
че е възможно да съществува наяве –
не непременно същият
може би с друга риза
с една татуировка
например под коляното
и е късоглед

няколко пъти се припознава
а и силуетите си приличаха
особено когато го сбърка
на спирката на автобус 76
и после когато й се стори
че Калуд е инкасаторът

Наталия вярва в книгите
тя познава Калуд
от романа на Васил Попов

много често си мисли
че е възможно да съществува наяве
или поне в продължение
чрез нечия друга проза –
вероятно под друго заглавие
и нищо чудно в нея
да се случва точно обратното –
Калуд да търси Наталия

 

И ПЪЛНЕШЕ ОЧИТЕ СИ КАТО ТОРБИ

 

 

плаването ще е негово

накратко се сбогува –
с вечерта
със всички сухи улици
с дърветата
и пълнеше очите си като торби
с пейзажите
опита се да пъхне даже
чашата с коняк от бара
и двама влюбени
които си говореха безсмислици –
на входа

Калуд отиваше да се наспи –
до сутринта
когато заминаваше
защото плаването ще е негово
и е далечно –
някъде към Сингапур

но този свят е много малък –
мислеше Калуд
и твърде необятен същевременно
когато все се разминава със Наталия

къде ли е Наталия
коя ли е Наталия
каква ли е Наталия
защо му се натрапва
непрекъснато Наталия

Наталия сега е само котката
която ще остави на съседите

 

ПРЕЗ ВРАТАТА НА ПРОЗОРЧЕТО

 

 

Наталия разглежда кулата
отсреща е
и стълбите са грациозно стръмни
водят до килия – близка на небето

в килията са думите –
употребявани и неупотребявани
писалищната маса и протъркания стол
прозорче – за врата на цветовете

Наталия разглежда кулата –
в която би се вмъкнала веднага
за да си взима думи –
употребявани и неупотребявани
и да разказва някакви истории
които никога не са се случвали
и някъде при свечеряване
да влизат цветовете –
през вратата на прозорчето

Наталия си сваля очилата
къде е кулата
и стълбището с грациозните извивки

изпада в паника –
защото е във кухнята
пред кула от овъглени филийки

 

В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ КАЛУД Е В БОЛНИЦА

 

 

вечерите във четвъртък
винаги са като кладенци
остава му да спусне кофата
да завърти чекръка
и да дочуе плисък на вода

в действителност –
Калуд е в болница
и чака някой ден да го изпишат

докато чака –
особено в четвъртък
си измисля вода от кладенец
привижда му се кон
прилича на завръщане от някъде
къде е бил
Калуд издърпва кофата –
поднася разлюляната вода на коня си

„Моля подгответе се за инжекция“ –
казва медицинската сестра

а той премества поглед от прозореца
и осъзнава за пореден път
че се намира в болница
че вечерта в четвъртък – не е кладенец
че сигурно е болен

най-много – от неприспособимост
към действителността*

---

* „Поезията е инстинкт за неприспособимост“ (Георги Рупчев)

 

ПРОСТИЧКАТА ПРАВА ПЛЕТКА

 

 

Наталия подрежда
всички превъзходни степени
кълбото прежда в кошничката с двата шиша
мънистата на новото герданче
което си наниза снощи

и си мисли –
това са думите
които ще използва отсега нататък
толкова са пъстри

с неподозиран педантизъм
пренарежда времето
което ще й трябва
а междувременно
изхвърля няколко тиради недоволство
от другите –
които е допуснала да минат
през процепите на вратите и прозорците

най-дълго се задържа при подправките
навярно е заради пакетчето ванилия
което й мирише на посока
особено на север
на север се намира къщата
която си представя

в средата на деня сега ще сложи –
килимче
ще погали стола
при който се завръща подредена

наоколо са всички превъзходни степени
за думите които ще използва
кълбото с прежда е във скута й
и първо ще раздвижи двата шиша
те ще просветват –
по-щастливо по-по-щастливо
най-щастливо най-най-щастливо

във простичката права плетка

 

КОГАТО Я НАРЕЧЕ НАТАЛИЯ

 

 

през онова лято Калуд носеше тъмни очила караше трабант и си въобразяваше разни работи през август по-конкретно на 26-ти в 16 часа и пет минути пътуваше нанякъде тогава я видя на тротоара
и я покани във колата си

заведе я далече при скалите
и заедно заслизаха надолу
и стъпваха по стихове
защото бе постлано с тях навсякъде
морето бе постлано
и въздухът преливаше от стихове
и двамата потъваха във стихове

и стиховете бяха пясъкът
небето бяха
то затваряше очите си
и свечеряваше лирично
и чайките които рецитираха
високо на скалите
и непрекъснато повтаряха:
„трябва да съществува едно момиче…“ –

през онова лято Калуд пътуваше нанякъде въобразяваше си разни работи носеше тъмни очила вероятно да не вижда че тя не е на тротоара на 26-ти август в 16 часа и пет минути – когато я нарече с името Наталия и мислено довършваше стихотворението на Петко Братинов –

„трябва да съществува едно момиче
като бяла спасителна свещ…“

 

НО АСАНСЬОРЪТ НЕ СПРЯ ПО ЕТАЖИТЕ

 

 

Вселената влезе в асансьора
застана в ъгълчето му
с някакъв много весел шал
с туристически обувки
и сакче
на което пишеше „Вселена“

въжето проскърца тържествено
и се раздвижи
но асансьорът не спря по етажите
а продължи да се изкачва нагоре

Калуд се изплаши
но Вселената го успокояваше –
няма страшно
гледаше съучастнически
даже го потупа по рамото
ще пътуваме до небето му каза –
по-конкретно –
до терасата на осми облак

и когато пристигнаха –
Наталия изтича и без да се смущава
от присъствието на вселената –
изкрещя: „Най-сетне дойде, Калуд!“
а той отговори: „Най-сетне дойде, Наталия!“

 

ИСКАМ КАКВОТО ИМАМ

 

 

тя играе на собствената си сцена
една експериментална пиеса
в която Жулиета остава жива
Ромео влиза в последното действие
а краят е хепиенд

публиката обикновено я няма
само връхчето на една топола наднича
но не разбира нищо от изкуство

понякога Наталия танцува сама
защото Калуд е на плаване
хоризонтът е далеч –
а и не може да танцува танго –
прави само стъпки напред

друг път Наталия излита и се връща
защото няма къде да пристига
отдавна си е на мястото

всъщност това е и нейният експеримент
да поставя недраматична пиеса –
със заглавие: „Искам каквото имам“

 

ЧЕ Е ИЗВЪРШИЛ СТИХОТВОРЕНИЕ

 

 

когато Калуд научи
че Наталия пише стихове
се обърка
започна да си подбира думите
и мълчанието
а един ден я заведе на мястото
където Яворов е срещнал Лора
не че той имаше общо със Яворов –
просто искаше да направи нещо
по въпроса с поезията

и те седяха в оная беседка
като на поклонение

беше прозрачно всичко
даже когато гледаше към Наталия
виждаше отсрещния хребет

той се опитваше да си припомни
уроците в гимназията за Яворов
но се отказа
после видя в тревата една дива ягода
и я откъсна

а когато я положи в шепата на Наталия
Калуд усети –
че е извършил стихотворение

 

„ОТРАЖЕНИЕ“

 

 

речникът на Наталия е мъничък
и има две колонки –
с думи които използва
и с думи които не използва

всеки ден го променя –
добавя или изважда

днес успя да премести думите:
мразя
уморена
не ме интересува
тъпо
ядосвам
безсмислено
в колонката на думите
които не използва

колонката нарече „чужди думи“

същевременно добави:
екскурзия
весло
отзвук
скреж
елипса
диадема
отражение

последната дума толкова й хареса
че нарече „отражение“ –
колонката от думи които използва

 

ТОЧНО В СЕДЕМ Я МИСЛИ

 

 

като резенче ябълка
лятото
Калуд се усмихва
привечер
точно в седем я мисли
някъде

като резенче ябълка
въздухът
Наталия скита
когато вали
и се мокри –
нарочно
стъпва в локвите –
прави красиви пръски

като резенче ябълка
лятото
Калуд се усмихва
привечер
точно в седем я мисли
някъде

като резенче ябълка
е и вселената
а пък иначе –
все си е цялата
като резенче ябълка

 

ГЕРГЕФ

 

 

понякога
и особено привечер
когато тополата се повдига на пръсти
за да гледа
с най-зеленото любопитство –
интериора
в който се вписва –
облечена в най-спокойния си сукман
и в целомъдрена риза

точно понякога
и особено привечер
Наталия се пита
дали щастието има синоним
а през това време
напръстникът на ръката й
дирижира иглата
защото шие на гергеф
интериора в който се вписва

а когато бродерията е готова
ще я сложи в рамка
за да запази
това понякога
и особено привечер
и да я вижда тополата
и още повече да се повдига на пръсти
с най-зеленото любопитство
а щастието най-сетне да има синоним –
движение на напръстник

 

ВЪВ ВИШНЕВО

 

 

солената вода е път –
за дълго

познава я солената вода
защото му разказва непрекъснато
особено при свечеряване
различни притчи
Калуд я слуша продължително
и пуши

особено е
а залезът е толкова наблизо
че би могъл да го докосне

солената вода се дипли
и наподобява
рокля на Наталия –
във вишнево

солената вода е път
след месец-два
Калуд ще го използва
за завръщане

 

КОТЕШКИТЕ БУКВИ НА ВЪЗТОРГА

 

 

ще бъде светложълто –
също като чашката й за кафе
при изгрев
а къщата ще е на север
в ъгълче на кратка улица
с тополи

ще бъде лято
непременно юли
и дните ще са дълги
и тържествени
а котката ще скита в двора
най-свободно
опашката й ще изписва
котешките букви на възторга
във въздуха

ще бъде цветно
повече от допустимото
почти нереалистично
ще изглежда къщата
в която ще живее някога с Калуд

навярно затова
Наталия си купи днеска – жълта чашка
за изгрева –
да му отива
нали и изгревът е жълт

 

НА СЕВЕР ЩЕ ИЗГЛЕЖДА ПОЗАТОПЛЕНО

 

 

когато престане да плава
ще замине на север
ще си вземе десетина овце
може и повече
задължително куче –
класически Шаро
и класическа Маца за Наталия

Калуд си представя пейзажите
зелени поля и небе –
наподобяващо океана
и птиците също като моряци – в синьото

сутрин ще реже дърва
вечер ще мирише на огън
а една песен с юнашки мотив
ще се скита наоколо
и ще ги пази

двамата ще си четат приказки
защото няма да имат телевизор
естествено че ще играят
на „не се сърди човече“

през лятото доматите ще са червени
като червилото на Наталия
а той ще пръска лозето

когато спре да плава
ще тръгнат двамата с Наталия
ще тръгнат

и Калуд си мисли – че е възможно
след време
от тяхното присъствие
на север
да изглежда – южно

 

ПРИБЛИЖАВАНЕ ДО ХАРМОНИЯТА

 

 

Наталия обича големите думи:

завинаги
единствена
смисъл
великолепна
всичко
красавица
велико
щастие
силно
любов
както и превъзходните степени
в превъзходни степени

а Калуд не употребява големи думи
по принцип

но в знак на дълбока почит
пред нейната обич
към големите думи
Калуд започна да изписва
с интонация
едни доста големи букви
на своите малки думи:

хляб
грижа
възможно

 

ВАРИАНТ НА КАЛЕНДАРА

 

 

той е нарисувал градината
на едно листче
листчето вече се е протъркало
от сгъване и разгъване
носи го в портмонето си
винаги

в ъгъла на градината има камъни
и невидим извор
водата му е лека
и подходяща за птиците
които ще кацват
на ореха ябълката черешата
в средата й са хризантемите
с онзи стипчив мирис
на късно цъфване
но за Калуд – късно –
означава навреме

в градината е и една люлка –
да се люлее Наталия
столче само за нея
на което да шие на гергеф –
времето
защото времето е кълбенца с прежда
в плетена кошничка –
досущ шарен вариант на календара

вариант на календара
е и листчето на Калуд –
протъркано от сгъване и разгъване
с нарисуваната градина
която скоро ще сбъдне
само да се измъкне от тази болница
отново
само да се измъкне

 

И ПРОГНОЗИТЕ СА ЛОШИ

 

 

всеки ден идва
в това заведение
всеки ден

сервитьорките вече я познават

Наталия сяда
на масичката за двама
обикновено поръчва две кафета
два кайсиеви сока
после подрежда чашките така
сякаш очаква някого

зад прозореца й има паркинг
хотел
и автобусна спирка
Наталия гледа нататък
но почти не ги вижда

въздухът е прогизнал от една песен
която пускат навсякъде
„минаваш през мен“
се повтаря многократно
а през Наталия преминава спазъм –

Калуд отново е в болница
и прогнозите са лоши

всеки ден идва
в това заведение
всеки ден

сервитьорките вече я познават

Наталия сяда
на масичката за двама
поръчва две кафета
и два кайсиеви сока
и си въобразява
че Калуд е възпрепятстван
но иначе ще пристигне
ей сега
ей сега
ей сега

и тя го чака

 

И КОЙ ЛИ ЩЕ ПРЕВЪРЖЕ СЛЪНЦЕТО

 

 

Калуд е още в болница
сънува
че Наталия е близо
и се смалява
облечена е с вишневата рокля
прилича му на статуетка
и иска да я вземе в шепа
за да я разгледа

Наталия изчезва
той я вика
но напразно
търси своя глас
заспива

и сънува после
че Наталия се обяснява във любов
но му прилича на молитва
позата –
в която е застанала до него
защо е коленичила Наталия

събужда се

внезапно забелязва слънцето
наблизо е
лъчите му изпочупени
а той не може да помръдне
и кой ли ще превърже слънцето

Наталия се обяснява във любов
или се моли –
все в оная поза
и роклята е като вишнев плащ
прилича му на статуетка

Калуд не може да й каже
нищичко за слънцето
че много много я обича

във погледа му вече няма глас

 

СЛЪНЦЕТО Е ПРЕВЪРЗАНО

 

 

Наталия живее на север
слънцето е превързано
с медицински бинтове –
залязва по-рано
и изгрява по-късно

къщата е червена като откровение –
Калуд е мъртъв

много често
Наталия изтичва на улицата
безпричинно
и се оглежда

обикновено минава вятър
някоя и друга каручка
с добродушно магаренце
на дърветата кацват птици
кучето Шаро лае приятелски
на котката Маца

Наталия не вярва в израза
че „животът продължава“ –
тя е спряла своя часовник
в двадесет и един часа
и това й харесва

пише едно дълго стихотворение
без препинателни знаци
и го нарича въже
но няма да се обеси

защото Калуд ще протегне ръка
а тя ще хвърли стихотворението като ласо
към него
горе
долу
встрани
където и да е той –
за да я изтегли