бях в твоето кафене –
всеки следобед
сядах до кръглата масичка
и те чаках –
с най-кръглото си очакване
отвън отминаваха
ветрове, снежинки, дъждовни капки,
безотговорни гълъби
и врабчета с бизнес чанти
поръчвах си чашка черно кафе,
а цигареният дим се стелеше –
като китайска копринена пътека
/нямам обяснение защо точно китайска/,
по която да минеш
днес най-сетне дойде
виждам –
че илюзиите ти са пораснали
до неузнаваемост
накъде мъкнеш голямата си любов –
ако не е тайна?
навсякъде е пълно с автомобили –
които не внимават
и най-вече – по кръстовищата
хората паркират по твоите тротоари –
лъскавите си чудовища
как ще минеш с тази голяма любов?
пък и толкова е износена!
можеш да я оставиш
до някой кош за отпадъци –
нищо, че при разделното събиране
не са определили –
дали любовта се брои като опаковка,
или съдържание
сега ще ти поръчам зелен чай –
с две пакетчета захар
никога не съм ти казвала пряко –
че те обичам
веднъж се опитах – косвено
но ти не ме разбра
беше – когато ти купувах обувки,
а ти беше толкова възторжена
и хукна –
без малко да те прегази автобуса
ще приемеш ли
да се срещаме всеки четвъртък –
при тази кръгла масичка?
иначе – ако искаш
продължавай да мъкнеш голямата си любов,
а през това време аз ще ти нося чантата –
с разните гримове, гребени, вълшебни камъчета,
листа от дървета и огледалцето –
в което много добре се вижда –
че аз съм ти
но ако аз съм – ти –
това означава, че съм върха
знам – че върхът е измислено състояние
от някой самоуверен алпинист
или самоубиец
и, че всички върхове съществуват –
за да се слезе от тях или падне,
предлагам ти –
да продължим по-нагоре
–––..
